Сигурно сте чували за Марк Шатълуърт? Ако не сте, то няма начин да не знаете поне за Убунту. Марк е човекът зад проекта “Ubuntu” с всичките му под-проекти и поддържащите го фондации. Убунту е дистрибуция на GNU/Linux, базирана на дистрибуцията на Debian. Има ясно изказани причини да се направи отделен проект, вместо да се работи за подобряване на софтуера “отвътре”, в Дебиан. През малкото изминали години на бурния растеж на Убунту имаше и много проблеми между новия проект и Дебиан, както принципни между двете общности и методите им, така и лични между разработчици от двата лагера. И все пак днес връзката между двете дистрибуции е много по-силна, отколкото между които и да са други проекти за операционни системи. Както самият Марк казва, всички разработчици на Дебиан са на практика и разработчици на Убунту, макар и неформални. За което той им е безкрайно благодарен.

Освен с Убунту, Шатълуърт е известен и с много други неща. Той е първият, роден след стъпването на Луната, който е летял в космоса. Един от малкото частни космически туристи и единственият от Африка. Да, той е от ЮАР и се казва, че е милиардер, който сам си е изкарал парите. Всичко това — за един човек, при това толкова млад и то не американец и неработил за някой от мастодонтите в Силициевата долина? Да, явно е възможно. Но кой всъщност е Марк Шатълуърт, как е натрупал такова имане и дали само работата по GNU/Linux му е донесла парите? И с какво се занимава сега, как ги харчи, освен за разходки с ракети?

Роден през 1973г., Mark Shuttleworth е родом от Южна Африка и понастоящем е с двойно гражданство, добавил си е британско и живее в Лондон. Първият африканец в космоса и вторият космонавт в историята, който сам си е платил пътуването. Образованието, което получава е по финанси и информационни системи от университета в Кейптаун.

Първият бизнес, с който се захваща, е основаването на компанията Thawte през 1995г. Това е фирма издател на електронни сертификати, ползвани най-вече в уеб. Името й се произнася “thought” (англ. “мисъл”, “мислене”) и е вторият по големина издател на сертификати (CA, Certificate Authority). Първоначално всичко е започнало в гаража на родителите на Марк. В началото проектът е бил да се разработи сигурен уеб-сървър, който да не попада под ограниченията на САЩ за “износ на шифриране”. САЩ много дълго имат силни ограничения върху високото криптиране и всякакви програми и продукти, които включват шифриране или друг вид криптиране са строго забранени за разработка в страната и за износ. Понеже Интернет е разпределена мрежа, в която всяко нещо подлежи на такъв “износ”, проблемът дълги години е един от основните в света на защитения софтуер и услуги. Сървърът, който Марк разработва, нарича Sioux. Това е променен сървър Apache, оттам и заигравката в името на друг северноамерикански индиански народ.

По-късно сървърът Сиукс е интегриран в сървъра Stronghold, също включващ HTTPS-поддръжка към Apache, разработван от RedHat. Това става, когато Thawte се ориентира по-сериозно към бизнеса със сертификати и поизоставя работата по Сиукс. Компанията на Шатълуърт толкова напредва в областта си, че за по-малко от четири години, от началото на бизнеса в 1995г. до откупуването на фирмата през 1999г. Thawte дели почти наравно с гиганта VeriSign пазара на сертификати. Сертификатите и на двете компании вече са включени по подразбиране в големите и разпространени по това време браузъри и се разпознават автоматично за потребителите при посещаване на защитен сайт.

Отделно от печалбите от така успешната компания Thawte, Марк печели 575 млн. щатски долара (около 3.5 млрд. африкански ранда) от VeriSign, когато те откупуват бизнеса му. Това му позволява да основе компанията Canonical, която да спонсорира новата операционна система Ubuntu. През 90-те години Марк е участвал активно и като разработчик на Дебиан. В документациите на Убунту той пише, че причината да съществува проектът е най-вече “бъг №1” — това е първият и емблематичен доклад за грешка в проекта Убунту, който описва доминиращото и монополно положение на Microsoft и операционната й система Windows в света. И макар да има много и то качествени свободни проекти, Уиндоус продължава да задържа огромния си дял, най-вече заради агресивната си пазарна политика. Затова проектът Убунту има за цел да промотира свободния софтуер не само със създаване на качествена система и отделни програми и докучентации, а и с типичното за бизнес-света финансово и пазарно влияние. Марк остава все така свързан с Дебиан, но винаги казва, че не търси някакво сливане на двата проекта, защото за него Убунту е конкретна реализация на нещо, което е по-общо и универсално, каквото е базата на проекта Дебиан.

След това, през 2001г. Марк основава и “Shuttleworth Foundation, фондация, която се занимава с инвенции и проекти в областта на социалното, най-вече в образованието в Южна Африка. Най-мащабният засега неин проект е “Freedom Toaster”, който се занимава с разработка и пакетиране на свободен софтуер за образованието и неговото разпространение в училищата. Като част от проекта в училища и други образователни институции се поставят “киоски”, автоматични машини за записване и раздаване на компактдискове със свободен софтуер, оптимизиран за образователни цели.

През 2005г. основава фондацията “Ubuntu Foundation”, като дава пъвоначално дарение от 10 млн. долара. Допреди това проектът Убунту изцяло е на финансиране предимно от компанията Canonical и лични дарения на Марк. Същата година купува и 65% от компанията “Impi Linux”, разработваща дистрибуция за използване в правителствения сектор, базирана на Убунту. ImpiLinux включва доста несвободен софтуер, затова и не е безплатна, а се продава на администрациите в държавни и обществени учреждения. Марк винаги се е изказвал протев несвободния софтуер и дори ограниченото му наличие в Убунту той смята за нещо временно, което определено е проблем. И макар освен всичко това да не е бил и убеден в успеха на дистрибуция на GNU/Linux, която се продава за пари, все пак откупува контролния пакет на ImpiLinux. Защото, както обяснява сам, момчетата от проекта са го убедили, че има възможност за пазарно развитие и има възможност това развитие да доведе до по-голям дял на свободния софтуер в държавните администрации.

И все пак най-известен сред незапознатата със свободния софтуер или изобщо с ИТ публика Марк Шатълуърт остава с “разходката” си в космоса. За нея през април 2002г. той плаща 20 млн. долара и се качва на руската ракута “Союз ТМ-34”, за да стигне до Международната космическа станция. Където прекарва осем дни в участие заедно с екипажа в провеждане на експерименти, свързани със СПИН и човешкия геном.

Проектите пред Убунту са много и набират все повече скорост. Освен дистрибуциите на операционни системи, както обща за всички потребители, така и специализирани за училища, администрации, музиканти и т.н., забележителни са и други инициативи. Като проекта Launchpad например, започнал в началото като вътрешен поддържащ проект на Убунту.

И всичко е започнало с една идея, един гараж, обмисляно развитие и правене на бизнес заради идеите, ползването му като инструмент за социално развитие, а не самоцелно или само за пари.

Новият GNOME 2.20 е готов. Поредната шестмесечна подготовка на най-новото в настолната среда е в края си и днес 2.20 трябва да “плъзне по щандовете”. Както винаги досега, новият GNOME следва концепцията, заложена в документите на HIG на проекта и съдържа все повече и удобни инструменти. Някои неща, като основно редактиране на снимки или пък софтуер за детайлно управление на електронни ключове вече минават в графата “задължителни за средата”.

Подобренията в новата версия са: по-пълна и по-добра поддръжка на езиците с писане отдясно наляво, интеграция на настолното търсене (tracker, beagle) във файловия мениджър, много нови функционалности в Evolution, Eye of Gnome, подобрен контролен център и управление на захранването и батерията. Разбира се, както и във всяка друга версия на настолната среда, много поправки на грешки и малки подобрения са намерили място.

В пощенския и групов софтуер Evolution има някои интересни нови неща, например при изпращане на писмо се прави специална проверка дали не е “забравен” прикрепен файл. Текстът на писмото се претърсва за типични думи в писмата с прикрепки и ако се намерят, но няма прикрепяне на файл, програмата предупреждава и напомня. Това е настройваемо, разбира се. Други лъскави удобства са показването на иконка в панела при нова поща, което в тази версия си проправя път от приставка към основната част на Evolution. Също така са улеснени още повече миграцията и архивирането на всички данни от пощата, календара и т.н., с действието Backup/Restore. В пощата нишките с нови писма в тях може да се настрои да се показват в горния край на списъка за по-лесно и бързо четене.

Уеб-четецът Epiphany вече е преминал преходния етап от скорошното му сливане с Galeon и дори го очаква следващото голямо предизвикателство — в следващата версия на GNOME се очаква Epiphany да работи с WebKit вместо с Gecko. WebKit е машината за обработка на уеб-страници, която се използва в Safari на MacOS и Konqueror на KDE. Проектът преди няколко години започва като освободен код от Apple и вече доста време се развива като следващата масово ползвана рендваща HTML машина след Gecko на Mozilla. Много от разработчиците на GNOME са ентусиазирани за тази смяна и все повече са недоволните възгласи, че Gecko е тежък, бавен и труден за поддръжка. Epiphany вече има пробна версия с WebKit и поне по разказите на пробвалите я е много по-бърза от Gecko и програмата не “зацепва” при прелистване или при зареждане на страници. Остава да изчакаме още шест месеца, докато дойде версия 2.22 на средата, съответно и с новия Epiphany.

В сегашния Epiphany има засега по-скоро козметични промени, продиктувани от обратната връзка на потребителите за по-голяма ползваемост. Подобрения в падащото меню на “умните отметки” и адресната лента, подобрения в прелистването на страниците и т.н.

Програмата за преглед да снимки Eye of Gnome е по-бърза и поддържа XMP-файлове освен вградения EXIF. Всички тези метаданни се ползват при показване на снимките — например умалени копия във файловете, данни за ориентация и т.н. Добавени са и менюта за отваряне на снимката в други програми.

Evince, програмата за преглед на документи, поддържа интерактивни форми в PDF, като също така показването на страниците е чувствително забързано.

Tomboy вече може да работи с отдалечени бележки, съхранявани не само в папка на машината, а и през WebDAV или SSH. Има и синхронизация на бележките и внасяне на бележки от аплета “Лепкави бележки” — неща, които може да са полезни при съвместна работа или при писане от различни машини.

Системата за помощ и програмата Yelp са променени много, с цел по-лесно ползване. Също така и контролният панел е с пренаредени менюта и листове.

Предпазителят на екрана позволява да се оставят съобщения. Ако екранът е заключен и потребителят го няма, но негов колега го е търсил, може да му остави съобщение през предпазителя. Когато потребителят се върне и отключи екрана си, ще получи съобщенията.

Както винаги, можете да се отпуснете с превода на български, който екипът на “GNOME на български!” и най-вече главният ни предаващ преводите Александър Шопов е подготвил, проверил и поправил за вас. Повече за новата 2.20 на GNOME прочетете в официалното обявление.

Новината в сферата на графичните приложения под GNU/Linux (и особено игрите) от няколко дни е обявеното от AMD/ATI освобождаване кода на драйверите за графични карти, публикуване на спецификациите и дори работа с общността разработчици на свободен софтуер за подобряване на продукта и възможно най-скоро пускане на работеща свободна поддръжка на 2D и 3D. Съвсем логично за такава наболяла тема, много бързо емисиите на новинарските портали и на четените блогове, близки до темата, се запълниха с анализи и съобщения. Покриващи цялата гама от краен скептицизъм до също толкова неоправдан свръх-оптимизъм. Къде е истината, можем ли да разберем нещо по-категорично след всичко изписано или просто ще трябва да изчакаме първите версии на новия модул към ядрото?

Официално казаното от AMD е, че ще публикуват спецификациите на новите чипове Radeon и кода на управляваща ги библиотека. След това се надяват поддръжката на 2D и 3D в свободните модули да достигне по-високо ниво. И сега има работещи модули за карти Radeon, но те или са несвободен софтуер, разпространявани като двоични файлове от сайта на ATI, или са свободни, но с непълна поддръжка. Причината е банална — разработчиците трябва да изследват собственическия модул и да опитват външно да го имитират в свободната си версия. Защото като всеки затворен софтуер, драйверът няма документация, не се знае как работи и всичко е въпрос на късмет с догадките и приближенията.

Някои се сетиха да попитат Марк Шатълуърт, ръководителя на проекта Убунту. Последните версии на Убунту са противоречиви за привържениците на свободния софтуер, защото от една страна са направени много добре за новите и незапознати потребители, но от друга страна дистрибуцията продължава да включва несвободен софтуер в инсталациите. И все пак Убунту успява да балансира и да не стига до крайностите на Linspire или Novell например, които напоследък всеки проблем разрешават с договаряне с Microsoft. Та Марк казва, че този ход на ATI ще подобри значително използваемостта на GNU/Linux за настолна графика. Вече има много добри чипове на Intel, които работят със свободни модули в преносимите компютри. Но в настолните машини човек винаги е изправен пред дилемата към кой несвободен драйвер и съответно чип да се ориентира — дали да поеме пътя на NVidia, които макар и без да публикуват спецификациите си, дълги години дават на потребителите двоични драйвери с много лесна процедура на инсталиране и обновяване. Или да си вземе някоя от Radeon-картите, за които също има качествен несвободен драйвер, но инсталацията му е известно че не винаги е удобна и лесна. Разбира се, в X.org има и свободни модули за всички тези карти, но точно модулите за NVidia и Radeon (“nv” и “ati”) никога не са имали пълна поддръжка на възможностите на чиповете. Особено що се отнася до триизмерна графика и до нови игри (каквито вече от доста време има и с версии за GNU/Linux, като Unreal Tournament, Quake и т.н.), хората просто трябваше да избират или да изтеглят двоичния файл от Nvidia или ATI, или да се откажат от графиката.

Следващата версия на Убунту след вече замразената пред издаване 7.10 Gutsy Gibbon — очакваната като 8.04 Hardy Heron ще включва тези нови драйвери от ATI. Според Шатълуърт AMD/ATI има възможността да “повлече крак” за обръщане към Linux и на другите компании от бранша, най-вече прекия конкурент NVidia, и след няколко години настолният GNU/Linux да е оборудван с “пълно бойно” на новите графични чипове. И компаниите да печелят от все по-големите продажби на хардуерни видеокарти с увеличаването на интереса към тях от линукс-потребителите. Звучи много логично — и сега несвободните драйвери се разпространяват напълно безплатно. Една освобождаване на кода и публикуване на спецификациите на хардуера само ще подобри поддръжката му в Linux-ядрото. Съответно ще повиши продажбите на нови карти. И аз бих си взел от тях, нима вие не бихте? :)

Ако всичко се развие добре, печелившите от цялата тази промяна ще са потребителите. Старите драйвери ще си запазят поддръжката, ще бъдат налични на сайтовете за изтегляне. Новите карти с новите драйвери ще бъдат достъпни за много повечеди стрибуции, не само за правещата понякога компромиси със свободността Убунту. Ако се публикуват под свободен лиценз, тези нови разработки по новата спецификация на чиповете ще могат да влязат в дистрибуции като Debian и Fedora. Тоест на практика в повечето, защото тези две са в основата на голяма част от иначе различно брандираните GNU/Linux дистрибуции.

Обещанието е за публикуване спецификациите на новия чип и свободна библиотека за управлението му на 10 септември. Първоначалната поддръжка в библиотеката ще е за 2D, скоро след това следвана от 3D. Старият код на Fglrx-драйвера е отделен и няма да се публикува, нито да се използва. Разработвали са начисто за новия чип. Разработката е на AMD и на екипа на SuSE Linux към Novell. 10-ти септември. Това значи утре, в понеделник.

Intel отвори кода на драйверите си, Майкъл Дел продава Dell с линукси, после HP също започват, Lenovo (които везха да правят лаптопите ThinkPad от IBM) пускат анкета сред потребителите си коя точно дистрибуция на GNU/Linux да инсталират на следващите тинкпади… Едип приятел тези дни си взе първия компютър и изобщо не зареди Уиндоус, а пусна диска с Убунту и сега си работи безгрижно. Проблеми за настолния линукс? Ъм… къде?

И все пак, най-добре ще знаем как ще се отрази това на настолната графика едва когато хората си купят новите карти и когато тези нови модули влязат в дистрибуциите. Другото засега е само прогноза и добро настроение след добрите обещания от AMD/ATI.