Новината е от OSNews - Google явно отново са решили да се насочат към потребителите на GNU/Linux, този път с популярната си програма за обработка и подреждане на снимки, Picasa. Picasa е софтуер, който дълго време работи само под Windows и често е споменаван от любители-фотографи като нещо, което им липсва при прехода към GNU/Linux-среда. Очакването на линукска версия на Picasa е странно и нелогично, защото има много свободни програми, които вършат същата, че и по-добра работа и се интегрират прекрасно в настолните среди GNOME или KDE.

Само част от програмите за обработка, подреждане и споделяне на снимки, работещи под GNU/Linux и разпространявани като свободен софтуер, са:

digiKam - част от проекта KDE, поддържа графични приставки Kipi и може да се използва както за основна обработка и ретуширане, така и за организиране в албуми и с етикети; в последно време има често нови версии, с нови възможности; преведена е на български;

gqview - програма за преглед на снимки, зарежда се бързо и е удобна при голям брой снимки; има някои основни възможности зо редактиране, като завъртания и изрязвания; може да извиква външна програма (например The GIMP) за по-сложна обработка на снимката;

gtkam - програма, използваща библиотеката libgphoto2 за връзка с цифров фотоапарат и управлението му, която може да се използва за бързо прехвърляне на снимките; повечето от другите програми също поддържат връзка с фотоапарати;

kimdaba - още една програма от допълнителните към KDE графични програми; предназначена е основно за подреждане и каталогизиране на снимките, но поддържа и режим на редактиране; до голяма степен е подобен проект на digiKam, но се развива малко по-бавно от него; преведена е на български;

f-spot - интегрира се в средата на GNOME, подрежда снимките по време и в албуми, както и позволява основно редактиране; преведена е на български.

Сигурно има още много други възможности - всеки малко по-напреднал потребител на GNU/Linux сам комплектова софтуера на машината си. Интересно е къде в тази схема ще намери място Picasa на Google.

Засега знаем само, че най-вероятно линукс-версията на Picasa използва Wine, тоест не е направена истинска версия на програмата за новата операционна система, а се изпълнява уиндоуския код през Wine. Все още сайтът на тази версия на Picasa е недостъпен, някои твърдят, че е достъпен само от САЩ. Ще чакаме да видим Picasa в действие. Ако не друго, то поне ще имаме по-голям избор от подобни програми.

Според статистиката използването на Firefox от потребителите бележи постоянна тенденция за увеличаване. За сметка на използването на IExplorer, уеб-четеца на Windows. Особено след 2005г. промените са големи. Има също така и увеличение при другите браузъри, но ръстът на Firefox е най-значим.

Има промени и в потреблението на различните операционни системи - това на производните на Unix се увеличава, а на Windows намалява. Но при операционните системи промените са доста по-плавни, както се вижда от графиката в статията.

Интересните развития са при уеб-четците - според едно от изследванията след като през 2002г. IExplorer е достигнал дял от 95%, а за Mozilla/Firefox и базираните на тях са останали около 4%, през 2006г. Firefox е достигнал до 11%. Според друго изследване ръстът на Firefox е от 8% през 2002г. до 58% през януари 2006г.

Които и от тези две статистики да са по-точни, едно е ясно - все повече и повече нарааства използването на Mozilla/Firefox браузъри. Най-много сред тях се ползва очевидно Firefox, но да не забравяме, че на базата на рендериращата машина Gecko има и други програми - Epiphany (по подразбиране за Gnome), Kazehakase и други, доста по-малко разпространени.

Обяснението на бурния ръст на употреба на Mozilla/Firefox е във факта, че много потребители на Windows сменят основния си браузър с windows-версията на Firefox. Последната версия на печално известния с грешките и дупките в сигурността си IExplorer е доста стара вече, а Microsoft бави излизането на новата версия на операционната си система и, съответно, на браузъра си.

Пред потребителите на Windows няма толкова голям избор на свободни браузъри, какъвто има пред тези на GNU/Linux. Но дори и да получат различен и по-добър уеб-опит само от досега си с Firefox, много от тях остават именно с Firefox. Проектът Firefox се разработва много активно и получава непряка помощ от всички почти разработчици на свободни браузъри. Нови версии излизат периодично и за програмата има написани огромен брой приставки, които могат да разрешат практически всяка задача от работата ни в уеб. И макар да остава съмнението, че при толкова много приставки не всички могат да бъдат добре проверени за грешки, все пак най-използваните и популярни приставки се проверяват щателно.

И когато един windows-потребител веднъж замени браузъра си и премине на Firefox, явно по-рядко желае да се завърне към IExplorer. Веднъж подбрани и настроени, приставките на Firefox са практически незаменими в ежедневното използване на уеб-страници.

Разбира се, остава открит въпросът дали дългоочакваната от някои нова версия на Windows с кодово име “Vista” ще може да промени поне малко кривите на статистиките. Остава и друг въпрос - ”кога?”.