За някои това сигурно не е новина. За много хора в България това сигурно не е новина. Макар доста от чисто любопитство да са опитвали и разглеждали какво е SecondLife, сигурно истински вживяващите се там са сравнително малко. Затова и публикуването на кода му не е от най-открояващите се новини. За много хора, които иначе са запознати с GNU/Linux, дневното осведомяване се достига в сайтове като Distrowatch или в пощенските списъци на местните потребителски групи. И все пак, дори и да не знаете или да имате само бегла представа какво е SecondLife, освобождаването на изходния му код е новина и за вас, нали?

Днес Linden Lab, разработчиците на онлайн-симулацията SecondLife официално съобщиха в блога на проекта, че публикуват изходния код под GNU GPLv2. SL е хибридна среда, съчетаваща познати неща от виртуалните светове, социалните мрежи, ролевите игри и икономическите стратегии. Без да е нито едно от тях в цялост. Всъщност SL, още от времето на първите с иверсии от 2002г. е не крайният и капсулирап продукт, какъвто сме свикнали да виждаме от софтуерните компании. По-скоро е заявка за проект, който има някакво лутащо се начало, но няма точно определена крайна цел. И днес проектът се развива донякъде от Linden, донякъде от потребителите му, донякъде един вид “сам”. Като провокира въпроси на самото си развитие. Пример е как пред иняколко месеца започна дискусия за авторските права вътре в света на SL и как те се съотнасят с тези във физическата реалност.

На фона на тази му открита проектност SecondLife най-естествено вървеше към свободния софтуер. Прилагани са отворени стандарти във всички възможни случаи, тоест почти навсякъде. Сега е по-разбираем ентусиазмът по отношение на SL на хора като Joichi Ito, който винаги говори за нуждата от мислене на Интернет като проект и то такъв проект, който не изключва потребители, а напротив, въвлича ги в съвместно правене на светове. Светове като SL.

Вече можем да очакваме подобренията в системата и евентуалното скорошно включване на нови сървъри към основната мрежа, “SecondLife Grid”. Засега основната програма, която е публикувана, е клиентът за влизане в SL. Протоколите, по които се обменят данните отпреди са публикувани. В някой бъдещ ден може да е възможно не само да се действа във втори живот, ами и този втори живот да бъде променян и сменян многократно при преминаването в различните “светове” от една по-голяма мрежа, в един мета-secondlife.

Според статистиката използването на Firefox от потребителите бележи постоянна тенденция за увеличаване. За сметка на използването на IExplorer, уеб-четеца на Windows. Особено след 2005г. промените са големи. Има също така и увеличение при другите браузъри, но ръстът на Firefox е най-значим.

Има промени и в потреблението на различните операционни системи - това на производните на Unix се увеличава, а на Windows намалява. Но при операционните системи промените са доста по-плавни, както се вижда от графиката в статията.

Интересните развития са при уеб-четците - според едно от изследванията след като през 2002г. IExplorer е достигнал дял от 95%, а за Mozilla/Firefox и базираните на тях са останали около 4%, през 2006г. Firefox е достигнал до 11%. Според друго изследване ръстът на Firefox е от 8% през 2002г. до 58% през януари 2006г.

Които и от тези две статистики да са по-точни, едно е ясно - все повече и повече нарааства използването на Mozilla/Firefox браузъри. Най-много сред тях се ползва очевидно Firefox, но да не забравяме, че на базата на рендериращата машина Gecko има и други програми - Epiphany (по подразбиране за Gnome), Kazehakase и други, доста по-малко разпространени.

Обяснението на бурния ръст на употреба на Mozilla/Firefox е във факта, че много потребители на Windows сменят основния си браузър с windows-версията на Firefox. Последната версия на печално известния с грешките и дупките в сигурността си IExplorer е доста стара вече, а Microsoft бави излизането на новата версия на операционната си система и, съответно, на браузъра си.

Пред потребителите на Windows няма толкова голям избор на свободни браузъри, какъвто има пред тези на GNU/Linux. Но дори и да получат различен и по-добър уеб-опит само от досега си с Firefox, много от тях остават именно с Firefox. Проектът Firefox се разработва много активно и получава непряка помощ от всички почти разработчици на свободни браузъри. Нови версии излизат периодично и за програмата има написани огромен брой приставки, които могат да разрешат практически всяка задача от работата ни в уеб. И макар да остава съмнението, че при толкова много приставки не всички могат да бъдат добре проверени за грешки, все пак най-използваните и популярни приставки се проверяват щателно.

И когато един windows-потребител веднъж замени браузъра си и премине на Firefox, явно по-рядко желае да се завърне към IExplorer. Веднъж подбрани и настроени, приставките на Firefox са практически незаменими в ежедневното използване на уеб-страници.

Разбира се, остава открит въпросът дали дългоочакваната от някои нова версия на Windows с кодово име “Vista” ще може да промени поне малко кривите на статистиките. Остава и друг въпрос - ”кога?”.

Излезе новата версия 0.5.0 на уеб-сървъра Cherokee. Това е малък и бърз уеб-сървър и е един от най-използваните подобни проекти. Наред с Thttpd, Boa, Lighttpd и максимално лекия и бърз (но само за статични страници) Dhttpd, Cherokee се радва на популярност там, където се търси бързо инсталиране, лесни настройки и няма нужда от безбройните модули на Apache.

Сървърът има поддръжка на лог-записи в съвместим с Apache формат, които лесно межете да използвате с инсталирани преди системи за анализ на трафика и броячи. Също така наред с поддръжката на CGI (FastCGI, SCGI, CGI) има и SSL/TLS за сигурни връзки, виртуални хостове, различни начини за идентификация (Htpasswd, Htdigest, Plain text, PAM) и компресиране на страниците с Gzip.

В мрежата има интересни сравнения между различни малки уеб-сървъри - статията в Уикипедия е изчерпателна, а тази в уики-то на самия проект Cherokee е по-малка, но прави добро впечатление, че авторът на Cherokee дава препратки към сайтовете на колегите си. Даването на такива препратки не е обща практика - явно някои мислят, че като крият съществуването на “конкуренцията” тя не съществува.

Интересен начин за спонсориране на проекта са премиите, които се дават от заинтересовата фирма за програмиране на определена функционалност. Досега с подкрепата на DynDns (доставчик на DNS-услуги, част от тях - безплатни поддомейни за общността) са внедрени поддръжка на FastCGI и управление на трафика. За съответно 700 и 500 долара. Ако някой се чувства уверен в уменията си, това е добър, интересен и приятен начин да се заработят добри пари. Особено за стандарта у нас.

В документацията на Cherokee има пример за инсталация на сървъра с Ruby on Rails. Малък сървър с лесночетима конфигурация, основни познания по Ruby и функционалната среда на Ruby on Rails - идеален начин за проектиране на уеб-сайтове. Без продължително настройване и донастройване на мастодонта Apache.

Не че Apache не е прекрасен продукт. Но понякога е добре уеб-сървърът да не се забелязва - нещо, което не се получава при Apache. Той си е забележителен. :)