В Европа започва нова война за прокарване на закона, разрешаващ патентоването на софтуерни технологии. След като миналата година на 6 юли Европейският парламент отхвърли предложената директива, сега протекционизмът на софтуерните патенти отново надава глас. Започнати са консултации по въпросите за защита на интелектуалната собственост. Това намеква за нова и силна вълна за лобиране в парламента за узаконяване на патентно право върху софтуер. Самото понятие "интелектуална собственост" е все още недокрай изчистено и уточнено и има спорове около него. Но то препраща директно към болния проблем от миналата година с директивата за софтуерни патенти.

Сегашният председател на ЕС, Австрия, е обявила, че ще подложи отново на разглеждане въпроса в близките месеци. Това става по-малко от година след отхвърлянето на проекта и след обширните кампании в мрежата, разясняващи опасността от разрешаването на патентоването на софтуер.

Казано накратко, патентоването на софтуер е неправилно и вредно, защото софтуерът представлява на практика алгоритъм, математическо решение. А още от началото на патентното право е забранено да се патентоват идеи и математически алгоритми и решения. Причината е, че тези неща не са конкретни решения, а са общи постановки. Ако се разреши патентоването на идеи и алгоритми, то това значи да се разреши временен пазарен монопол (каквото е патентът всъщност) върху нещо съществено от средата, в която се действа.

Все едно, ако говорим за човешко обитаване, да се разреши патентоването на дишането на въздух. Или в мащабите на корабоплаването да се патентова архимедовия закон. Тези примери са силни, но много точни - и в тези случаи, и в случаите със софтуера става дума за търговски монопол върху принцип на средата.

Проблемът с общото разбиране на важността на това идва може би от факта, че много хора по света мислят за софтуера някак митологично. За тях "софтуер" е нещо, което е на диск и в кутийка и което е произведено в големи стаи, с много програмисти на пълен работен ден. И което струва пари и за което се плащат данъци и т.н. Затова хората решават, че както в промишлеността нововъведенията се защитават с патентен монопол, така и в софтуерната индустрия е оправдано да се защитават тези нововъведения.

Разликата е, че софтуерната индустрия печели от продажбите на въпросните дискове в кутийки, но нововъведенията й не са конкретни оригинални решения, а са формулировки на общи принципи, ако щете - на математически закони.

Монополизирането на такива нововъведения ще има същия ефект, какъвто би имало монополизирането на дишането. Наистина няма да е фатално, защото хората просто ще започнат да си плащат патентна такса ("данък дишане"...), но никой няма да забрави, че "това е неправилно". Същностните за средата неща не могат да се монополизират, не е правилно и винаги води до разпадане на средата. Общите неща затова са общи, защото се намират в еднакво отношение с всички. Както въздухът е един за всички, така са и софтуерните алгоритми.

Още статии по темата: "Software patents: he'll be back" и "No software patents!".