За някои това сигурно не е новина. За много хора в България това сигурно не е новина. Макар доста от чисто любопитство да са опитвали и разглеждали какво е SecondLife, сигурно истински вживяващите се там са сравнително малко. Затова и публикуването на кода му не е от най-открояващите се новини. За много хора, които иначе са запознати с GNU/Linux, дневното осведомяване се достига в сайтове като Distrowatch или в пощенските списъци на местните потребителски групи. И все пак, дори и да не знаете или да имате само бегла представа какво е SecondLife, освобождаването на изходния му код е новина и за вас, нали?

Днес Linden Lab, разработчиците на онлайн-симулацията SecondLife официално съобщиха в блога на проекта, че публикуват изходния код под GNU GPLv2. SL е хибридна среда, съчетаваща познати неща от виртуалните светове, социалните мрежи, ролевите игри и икономическите стратегии. Без да е нито едно от тях в цялост. Всъщност SL, още от времето на първите с иверсии от 2002г. е не крайният и капсулирап продукт, какъвто сме свикнали да виждаме от софтуерните компании. По-скоро е заявка за проект, който има някакво лутащо се начало, но няма точно определена крайна цел. И днес проектът се развива донякъде от Linden, донякъде от потребителите му, донякъде един вид “сам”. Като провокира въпроси на самото си развитие. Пример е как пред иняколко месеца започна дискусия за авторските права вътре в света на SL и как те се съотнасят с тези във физическата реалност.

На фона на тази му открита проектност SecondLife най-естествено вървеше към свободния софтуер. Прилагани са отворени стандарти във всички възможни случаи, тоест почти навсякъде. Сега е по-разбираем ентусиазмът по отношение на SL на хора като Joichi Ito, който винаги говори за нуждата от мислене на Интернет като проект и то такъв проект, който не изключва потребители, а напротив, въвлича ги в съвместно правене на светове. Светове като SL.

Вече можем да очакваме подобренията в системата и евентуалното скорошно включване на нови сървъри към основната мрежа, “SecondLife Grid”. Засега основната програма, която е публикувана, е клиентът за влизане в SL. Протоколите, по които се обменят данните отпреди са публикувани. В някой бъдещ ден може да е възможно не само да се действа във втори живот, ами и този втори живот да бъде променян и сменян многократно при преминаването в различните “светове” от една по-голяма мрежа, в един мета-secondlife.

След като четири години председателства създадената от него CreativeCommons, преди няколко дни Лорънс Лесиг се оттегли и на поста му застана Джоичи Ито, интернет-предприемач, известен с уеб-идеи и проекти и популяризатор на концепцията за свободна култура. CreativeCommons се представлява от две компании - Creative Commons Corporation, базирана в Масачузетс, САЩ благотворителна коппорация и Creative Commons International - базирана във Великобритания фирма с нестопанска цел.

Лари Лесиг е преподавател по право, който е познат на общността с идеята си за отказ от някои запазени права, залегнала в основата на групата лицензи “CreativeCommons”. Отскоро лицензите имат правен превод на български език и организацията получи официално представяне в България. Неотдавна у нас гостуваха Лесиг и Ито и към лекциите им имаше голям интерес.

Лесиг остава в организацията като изпълнителен директор (CEO). За четирите години съществуване на CreativeCommons огромен брой авторски произведения са лицензирани с някои права запазени.един от последните големи успехи беше включването на възможност за CC-лицензиране на снимките в сайта Flickr, от което се възползват все повече хора. Както обичат да казват и Лесиг, и Ито - запазването на пълните права няма да ви донесе в ощия случай нищо и само ще затруднява читателите и потребителите ви. От друга страна, отказът от някои права работи само в полза на автора, защото го представя пред все по-голяма публика.

Повече прочетете от двамата - Джои Ито и Лари Лесиг са писали в блоговете си за това.

Доживяхме свободното публикуване на нов филм, при това с компютърна анимация и от типа, от който Холивуд би изстискал и последния цент. Филмът се казва “Elephants Dream” и е резултат от почти година усилена работа на екипа на студиото за компютърна анимация Orange.

Проектът е иницииран и координиран от фондацията Blender, които поддържат разработката на свободния софтуер за триизмерна графика и анимация “Blender”. Нещо повече, шест души от общността на разработчици и потребители на Blender са били избрани да работят заедно с екипа на Orange в Амстердам.

За създаването на филма са използвани само инструменти с отворен код, най-вече Blender. Самият филм се публикува за свободно използване, както и всички работни файлове по монтирането му. Използваният лиценз е CreativeCommons-Признание - това изначава, че всеки има правото да използва филма и работните му файлове, като единственото задължение е да спомене оригиналните им автори. Например ако направите нов анимационен филм, използвайки текстурите и моделите от Elephants Dream, трябва в надписите да укажете, че са взаимствани от него. Не се ограничава нито препубликуването, нито комерсиалната употреба, нито производните версии.

Можете да изтеглите съвсем легално филма “Elephants Dream” с този торент-файл. Можете да изберете и друг начин за изтегляне или друг, по-малък размер с по-ниска резолюция от страницата за сваляне на сайта на филма.

Lulu.com е сайт, насочен изцяло към публикуването на съдържание в мрежата. Ще кажете - “Че то всеки сайт прави точно това, какво е различното на този?” Различното на lulu.com е, че опитва нещо, което или не е опитвано досега, или е имало много малък успех, а именно - преместване на издателския бизнес в мрежата. Такова преместване, което да запази положителните страни, като осигуряване на достъпно съдържание на читателите и в същото време осигуряване на съответно заплащане на авторите. В конвенционалните издателски компании, независимо дали са музикални, книжни или други подобни, огромната част от ресурсите отиват в собствениците на авторските права. Които почти винаги не са самите автори, а издателствата. Получава се абсурдното положение авторът да създава следващата си творба с кредит - авансовото плащане от издателя. Който вече е успял да откупи правата за издаване от автора. И така авторите попадат в затворения кръг на издателския бизнес, който се поддържа легално от законите за авторското право - създават творби, чиито права са вече откупени и творят срещу заеми.

Схемата, по която работи Lulu.com е малко по-различна, защото авторите имат възможност да избират сами лиценза си. Ако искат, могат да публикуват творбите си под свободен лиценз. Всъщност всеки може да стане автор на сборник - например можете да съберете свободна документация по въпрос, който ви интересува, да я оформите като книга и да я публикувате през Lulu.com. И понеже ролята на сайта е да отпечатва тези книги и да ги продава за пари, накрая, при достатъчен интерес към сборника ви, можете да печелите добри пари. От написана от друг автор свободна документация. Защото свободните лицензи не не забраняват и не ограничават продаването на творбите.

Можете дори да направите фото-колекция от най-добрите ви снимки. Или от снимки на определена местност или продукт, които сте групирали тематично и издавате като туристически справочник или продуктов каталог. Стига снимките да са ваши и заснетите обекти да нямат видими запазени марки и/или лица на хора, за които нямате осигурени документи за съгласието им, можете и да печелите от тези албуми.

Най-хубавото е, че това е начин за авторите на художествена литература да имат пряк контрол върху начина на издаване на творбите им. Авторите могат във всеки момент да променят лиценза към по-свободен, ако решат, че запазването на авторски права ограничава разпространението на творбата им и достигането й до още по-широка публика. Също така е съвсем ясно каква част от печалбите от продажбите отиват за сайта и каква - директно за автора. А не както е при конвенционалните издателства - авторът създава творбата, дава я на издателя за малък хонорар и след това издателят преиздава и печели от творбата години наред. У нас - 70 години след смъртта на автора.

Ако смятате да издавате нещо, издайте го през Lulu.com. Разбира се, можете да го издавате и сами, на свой си сайт. Удобството, което ви дава Lulu.com е, че не се налага да мислите за отпечатване на книгите, транспорт и доставка до домовете на хората, счетоводство и плащане на различните такси и данъци. Срещу това удобство сайтът взема малка част от печалбата ви.

На адрес people.lulu.com има блогове на авторите - всеки автор може да списва малък блог, статиите в който се появяват в този вграден в сайта вътрешен агрегатор на блоговете. Така лесно можете да откривате сродни автори или просто да споделяте настроенията си като автор в сайта.

Каква е връзката с GNU/Linux ли? Как каква - ами както при свободния софтуер става дума за неограничен достъп до софтуера и за връщане на ресурс на разработчика, така и в свободното издаване на книги се гарантира достъп до съдържанието, като в същото време се връща ресурс на автора на текстовете. Да, за издадените през Lulu.com творби се плаща, но нима не плащате и за книгата за GNU/Linux, която купувате от книжарницата? Разликата е, че съдържанието на книгата от книжарницата е с всички права запазени, което ограничава много силно употребата и разпространението й. А на книгите от Lulu.com самите вие сте издатели - вие решавате дали да запазите пълните права (ако имате право на това) или да се откажете от част или всички от тях.

Това означава връщане на книгите в ръцете на авторите и читателите. Същото, каквото прави и GNU GPL - връща софтуера на разработчиците и потребителите. А разликата между софтуерната компания и книгоиздателската фирма е само формална, всъщност и двете крадат от автори и потребители.

Тазгодишното гласуване за нов ръководител на проекта Дебиан, за което писахме наскоро, приключи. Новият ръководител на Дебиан (DPL, Debian Project Leader) е Anthony Towns, известен като “aj”. Секретарят на Дебиан Manoj Srivasta в събота (8 април) обяви резултатите. Антъни дълги години вече е познат на общността на Дебиан като ftp-master и release manager.

Броят на участвалите в това общо гласуване разработчици на Дебиан е 421, което е 43% от всички имащи право на глас. Повече за начина, по който протече тази изборна кампания можете да научите от дневника на Антъни, от записа на предизборния дебат, както и от подробното описание на гласуването и статистиката му по дни.

Какъв ще е резултатът от победата на платформата на Антъни пред тези на конкурентите му, ще е нещо, което ще научим едва след една година, когато дойде време за следващите избори в Дебиан и aj, разработчиците и всички потребители направят равносметка. Самият победител направи кратък анализ на резултатите, но той е интересен по-скоро за изкушените от математиката и статистиката на избирателнети системи. В Дебиан се използва малко усложнена система за избори, дават се предпочитания, които могат да се подреждат по степен. Не се гласува задължително само за един кандидат и затова прекият анализ на резултатите винаги включва достатъчно много статистически термини, за да не е интересен за крайния потребител на Дебиан.

За отбелязване е, че в почти всички класирания между кандидатите победител излиза Steve McIntyre. Но в директното класиране между Стив и Антъни побеждава Антъни. С 6 гласа. Стив в платформата си залагаше на много промени във вътрешната структура на Дебиан, най-вече в комуникацията между отделните работни групи и разработчици.

Можем да кажем, че в тези избори Антъни Таунс победи Стив Макинтайър на “негова територия” - стана ясно, че за гласувалите разработчици подобряването на комуникацията с оглед на ефективността е нещо важно. Но докато Стив залагаше на мащабни вътрешни промени за достигането й, Антъни просто предложи себе си. Като отговорник на стабилните издания на Дебиан той има свой си опит в организирането и сработването на работните групи.

Тази година Дебиан заложи на по-ефективното използване на вече изработените умения. След гласуването за промени на миналите избори, когато Брандън Робинсън скандализира общността с идеята си за “екипно управление” на проекта и за “споделена отговорност” на ръководителя, тазгодишното връщане към aj е разбираемо.

Успех на новия DPL! Всички с интерес очакваме следващото стабилно издание на дистрибуцията на Дебиан. Както и евентуалното развитие на самия проект.