Може би не сте чували за Ryzom.org - много хора не бяха чували доскоро. Макар този MMORPG да има голяма база потребители, все пак не е толкова популярен, колкото World of Warcraft или да кажем Second Life. Ryzom е компютърна игра, масова интернет-симулация, която доскоро се е разработвала от компанията Nevrax. Голямата промяна идва, когато Nevrax навлиза в процес на обявяване на банкрупт. Този процес е отработен и не е нищо ново, много компании фалират всеки ден. Но различното в случая е, че кодът на играта Ryzom ще бъде загубен за играещите потребители по цял свят и почитателите на масовите симулации ще загубят. Ако Ryzom остане собственост на Nevrax.

Накратко - започната е кампания за набиране на средства за откупуване на кода на Ryzom, което след това ще позволи да се започнат свободни проекти за развиване на играта, за създаване на герои, карти и мисии. Всичките - свободен софтуер, базиран на откупения код. Това не е прецедент - преди време така общността откупи кода на програмата за тримерна графика и анимация Blender - една от най-добрите програми за тримерна графика днес.

Зад тази инициатива застават някои бивши служители на фалиращата Nevrax и потребители на играта. От нужните 200 000 евро вече към днешна дата са събрани над 173 000. Бъдещето изглежда добро пред Ryzom. Наскоро FSF (Фондацията за свободен софтуер) обяви Ryzom за основен приоритет и дари 60 000 долара за кампанията за откупване на кода. По данни от FSF някои от библиотеките на Ryzom са вече лицензирани под GPL, някои файлове пък са двойно лицензирани под собственически и свободен лиценз. Но проблемът е, че Nevrax ни са поддържали активно тази свободна версия преди да фалират и в момента най-добре работещ е именно кодът, който е изцяло собственически. Откупването му ще даде втори живот на Ryzom и 3500-те активни играчи в момента ще станат много повече, когато играта стане достъпна и свободна.

Новината е от OSNews - Google явно отново са решили да се насочат към потребителите на GNU/Linux, този път с популярната си програма за обработка и подреждане на снимки, Picasa. Picasa е софтуер, който дълго време работи само под Windows и често е споменаван от любители-фотографи като нещо, което им липсва при прехода към GNU/Linux-среда. Очакването на линукска версия на Picasa е странно и нелогично, защото има много свободни програми, които вършат същата, че и по-добра работа и се интегрират прекрасно в настолните среди GNOME или KDE.

Само част от програмите за обработка, подреждане и споделяне на снимки, работещи под GNU/Linux и разпространявани като свободен софтуер, са:

digiKam - част от проекта KDE, поддържа графични приставки Kipi и може да се използва както за основна обработка и ретуширане, така и за организиране в албуми и с етикети; в последно време има често нови версии, с нови възможности; преведена е на български;

gqview - програма за преглед на снимки, зарежда се бързо и е удобна при голям брой снимки; има някои основни възможности зо редактиране, като завъртания и изрязвания; може да извиква външна програма (например The GIMP) за по-сложна обработка на снимката;

gtkam - програма, използваща библиотеката libgphoto2 за връзка с цифров фотоапарат и управлението му, която може да се използва за бързо прехвърляне на снимките; повечето от другите програми също поддържат връзка с фотоапарати;

kimdaba - още една програма от допълнителните към KDE графични програми; предназначена е основно за подреждане и каталогизиране на снимките, но поддържа и режим на редактиране; до голяма степен е подобен проект на digiKam, но се развива малко по-бавно от него; преведена е на български;

f-spot - интегрира се в средата на GNOME, подрежда снимките по време и в албуми, както и позволява основно редактиране; преведена е на български.

Сигурно има още много други възможности - всеки малко по-напреднал потребител на GNU/Linux сам комплектова софтуера на машината си. Интересно е къде в тази схема ще намери място Picasa на Google.

Засега знаем само, че най-вероятно линукс-версията на Picasa използва Wine, тоест не е направена истинска версия на програмата за новата операционна система, а се изпълнява уиндоуския код през Wine. Все още сайтът на тази версия на Picasa е недостъпен, някои твърдят, че е достъпен само от САЩ. Ще чакаме да видим Picasa в действие. Ако не друго, то поне ще имаме по-голям избор от подобни програми.

Democracy е проект за интернет-телевизия в реално време. Програмата е свободна, с отворен код и може да се изтегля и използва от всички потребители. Има версии за GNU/Linux, MacOS и Windows. Версиите за GNU/Linux дори са няколко - хората от проекта предлагат на сайта техни версии на инсталационни пакети за Debian, Ubuntu и Fedora (версии 4 и 5). Вероятно в страниците на много други дистрибуции вече има или се подготвят инсталационни пакети и за тях.

Специално в Дебиан все още няма официален пакет за Democracy, но в края на миналия месец е отправена заявка за пакетиране (ITP, “Intent To Package”). Тъй като няма, поне на пръв поглед, лицензни проблеми за включването на програмата в Дебиан, в скоро време може да очакваме официалния пакет в основното хранилище.

“Democracy player” представлява програма за възпроизвеждане на видео, създадена на базата на VLC. Всъщност някои основни функции се основават на VLC/VLS, но в Democracy има много повече. Най-вече се отличава от VLC по основната си цел.

Но какво е VLC? VLC (“VideoLan Client”) е свободен софтуер за възпроизвеждане на видео, който дълго време не беше забелязван от редовите потребители. Чрез VLC и VLS (“VideoLan Server”) може да се организират видеоконференции в локалната мрежа, например. Или да се гледа телевизия от всички в офиса с VLC, свързан със сървъра VLS на компютъра с телевизионен тунер. С две думи VLC и VLS се използват за излъчване (streaming) на файлове с видео по мрежата. Самият VLC може сам да излъчва и VLS е предназначен за инсталиране на сървърни машини за справяне с по-голямо натоварване, с което се предполага, че насторният клиент VLC не би се справил.

Но говорим за Democracy - какво е по-различното му от VLC? Целта на Democracy не е да е поредната програма за възпроизвеждане на видео. Такива дори и за GNU/Linux вече има прекалено много. Основното предназначение на Democracy е да открива, сортира и възпроизвежда видео от мрежата. Това означава, че с него на практика имате интерактивна телевизия - можете да избирате критерии, по които да се търси и да задавате различни филтри на съдържанието. Програмата претърсва всички публично достъпни места за излъчване на видео - podcast-ове, видеоблогове, архиви на търсачки и директории, RSS-емисии, торент-тракери… Навсякъде, където може да се открие съдържанието, което сте задали за търсене.

И когато съдържанието бъде издирено, можете да създадете “канал”, който или да гледате повторно и да откривате новото съдържание в него, или да излъчвате за другите потребители.

Може би възможността за лесно създаване на канали за излъчване е най-привлекателната в идеята. С такива канали можете да налагате в средата на мрежата съдържание, ориентирано към някоя интересна ви област. Например решавате да съберете всички видеоматериали за парапланеризма и след това ги излъчвате по създаден от вас канал. Така някой друг потребител в мрежата с интереси към парапланеризма може лесно да открие ценния канал със свободното съдържание, вместо да губи дълго време в търсенето му.

Излъчването може да става или с програма от вашия компютър, наречена Broadcast Machine, или от профила ви в сайт като VideoBomb. Ако компютърът ви е изключен, през профила ви в сайта каналите продължават да са налични за търсещите ги други потребители. По подразбиране програмата записва всички файлове на твърдия диск и ги трие след 5 дни. Но това е настройваемо - можете например да укажете излъчванията от някои любими ви канали да се пазят по-дълго, за да можете да решите кое от тях да си запазите и кое да изтриете. Или пък ако нямате много място, можете да настроите съдържанието да се трие по-рано и да освобождава временната директория за ново съдържание.

Ясно е, че Democracy е само един проект и не може да създаде сам нагласата у потребителя да очаква и изисква медийната връзка да е двупосочна. Вече се появяват и други подобни проекти и интересът към свободдната интернет-телевизия е все по-голям. Не става дума за електронни варианти на конвенционалните телевизии - и да се появят, те пак ще бъдат изцяло или предимно еднопосочни.

Ценното на свободните интернет-канали с видео е, че можете да избирате в реално време кое да гледате и кое - не. И ако искате, можете да гледате много пъти едно и също нещо. а не да чакате обикновената телевизия да го повтори в програмата си.

А с проекти като Democracy player можете не само да гледате това съдържание, а и да участвате в разпространението и популяризирането му. Да го подреждате по важност в мрежата. Като излъчвате свои канали за интернет-телевизия.

Доживяхме свободното публикуване на нов филм, при това с компютърна анимация и от типа, от който Холивуд би изстискал и последния цент. Филмът се казва “Elephants Dream” и е резултат от почти година усилена работа на екипа на студиото за компютърна анимация Orange.

Проектът е иницииран и координиран от фондацията Blender, които поддържат разработката на свободния софтуер за триизмерна графика и анимация “Blender”. Нещо повече, шест души от общността на разработчици и потребители на Blender са били избрани да работят заедно с екипа на Orange в Амстердам.

За създаването на филма са използвани само инструменти с отворен код, най-вече Blender. Самият филм се публикува за свободно използване, както и всички работни файлове по монтирането му. Използваният лиценз е CreativeCommons-Признание - това изначава, че всеки има правото да използва филма и работните му файлове, като единственото задължение е да спомене оригиналните им автори. Например ако направите нов анимационен филм, използвайки текстурите и моделите от Elephants Dream, трябва в надписите да укажете, че са взаимствани от него. Не се ограничава нито препубликуването, нито комерсиалната употреба, нито производните версии.

Можете да изтеглите съвсем легално филма “Elephants Dream” с този торент-файл. Можете да изберете и друг начин за изтегляне или друг, по-малък размер с по-ниска резолюция от страницата за сваляне на сайта на филма.

Не ви ли се е случвало в разговор с хора, занимаващи се с компютърна обработка на изображения да споменавате с усмивка The GIMP, а в отговор да получавате кратко и категорично обяснение, че за професионална работа инструментът е само и единствено Photoshop? Ако се интересувате от графична обработка и от свободен софтуер ви се е случвало, разбира се…

Има много и различни доводи, спиращи специалистите да използват GIMP. Един от тях е, че интерфейсът на програмата е прекалено странен за вече свикналия с “класическия” изглед на някои програми професионалист. За начинаещи, които са готови да се настроят за нещо по-различно от разпространените интерфейси на уиндоус-програмите и за привикнали към интуитивната среда на GNOME този по-различен за професионалистите интерфейс на GIMP изобщо не е труден, а напротив - по-интуитивен за работа и по-лесен за разучаване. Винаги имате под ръка точно и само това, което ви е нужно за конкретната работа, а под десния бутон на мишката във всеки момент е цялото меню, в случай че ви потрябва пълен достъп до него.

И все пак за свикналите с Photoshop наистина The GIMP е труден за разучаване. След като са отделили години за привикване с един инструмент, за тях наистина е загуба на време и пари да разучават коренно различаващ се външно друг инструмент. И предимството на свободния софтуер не е достатъчно в случая - когато става дума за професионална обработка на изображения е ясно, че човекът изкарва пари с работата си и закупуването на инструмента за него не е проблем. Също така в повечето случаи не е проблем и фактът, че инструментът е несвободен, със затворен код. Макар все повече дизайнери да се вливат в движението на свободния софтуер, все пак повечето нямат физическата възможност, времето и приятелите, които да им помогнат да разберат концептуалните предимства на свободния софтуер.

За тях съществува решение - версия на The GIMP, наречена “GimpShop” от създателя си Scott Moschella, която променя целия външен вид на програмата - менюта, бутони, прозорци и бързи клавиши по такъв начин, че да прилича максимално на конкурентния несвободен продукт на Adobe. Ако сте професионалист и сте свикнали да работите с Photoshop, но сте изкушени от свободния софтуер или просто искате да разширите кръгозора си с The GIMP, GimpShop е за вас.

Другата голяма пречка пред професионалистите е липсата понякога на точни аналози на приставките. Например свикнали сте толкова с дадена приставка за Photoshop, че я използвате почти машинално и в средата на The GIMP тя определено ви липсва. Може да има подобна приставка в GIMP, но не сте свикнали с нея и бавната работа ви струва време, нерви и, в крайна сметка, пари.

Решението е новата и бързо прочула се приставка за GIMP на Tor Lillqvist “pspi” (PhotoShop Pligin Interface). Това е приставка, която извиква приставки за Photoshop. Засега само приставки от типа “филтри”, но те са и най-често използваните от дизайнерите. Тор Лилквист е човекът, който се грижи за уиндоус-версията на GIMP, а също и за уиндоус-версията на GTK+.

Приставката “pspi” работи както с уиндоус-версията на GIMP, така и с официалната версия под GNU/Linux. Приятно изпробване на външните приставки от Photoshop и все пак не забравяйте, че те са несвободен софтуер! А приставките за GIMP с всеки ден стават все повече и все по-качествени. И са свободни.