За някои това сигурно не е новина. За много хора в България това сигурно не е новина. Макар доста от чисто любопитство да са опитвали и разглеждали какво е SecondLife, сигурно истински вживяващите се там са сравнително малко. Затова и публикуването на кода му не е от най-открояващите се новини. За много хора, които иначе са запознати с GNU/Linux, дневното осведомяване се достига в сайтове като Distrowatch или в пощенските списъци на местните потребителски групи. И все пак, дори и да не знаете или да имате само бегла представа какво е SecondLife, освобождаването на изходния му код е новина и за вас, нали?

Днес Linden Lab, разработчиците на онлайн-симулацията SecondLife официално съобщиха в блога на проекта, че публикуват изходния код под GNU GPLv2. SL е хибридна среда, съчетаваща познати неща от виртуалните светове, социалните мрежи, ролевите игри и икономическите стратегии. Без да е нито едно от тях в цялост. Всъщност SL, още от времето на първите с иверсии от 2002г. е не крайният и капсулирап продукт, какъвто сме свикнали да виждаме от софтуерните компании. По-скоро е заявка за проект, който има някакво лутащо се начало, но няма точно определена крайна цел. И днес проектът се развива донякъде от Linden, донякъде от потребителите му, донякъде един вид “сам”. Като провокира въпроси на самото си развитие. Пример е как пред иняколко месеца започна дискусия за авторските права вътре в света на SL и как те се съотнасят с тези във физическата реалност.

На фона на тази му открита проектност SecondLife най-естествено вървеше към свободния софтуер. Прилагани са отворени стандарти във всички възможни случаи, тоест почти навсякъде. Сега е по-разбираем ентусиазмът по отношение на SL на хора като Joichi Ito, който винаги говори за нуждата от мислене на Интернет като проект и то такъв проект, който не изключва потребители, а напротив, въвлича ги в съвместно правене на светове. Светове като SL.

Вече можем да очакваме подобренията в системата и евентуалното скорошно включване на нови сървъри към основната мрежа, “SecondLife Grid”. Засега основната програма, която е публикувана, е клиентът за влизане в SL. Протоколите, по които се обменят данните отпреди са публикувани. В някой бъдещ ден може да е възможно не само да се действа във втори живот, ами и този втори живот да бъде променян и сменян многократно при преминаването в различните “светове” от една по-голяма мрежа, в един мета-secondlife.

Lulu.com е сайт, насочен изцяло към публикуването на съдържание в мрежата. Ще кажете - “Че то всеки сайт прави точно това, какво е различното на този?” Различното на lulu.com е, че опитва нещо, което или не е опитвано досега, или е имало много малък успех, а именно - преместване на издателския бизнес в мрежата. Такова преместване, което да запази положителните страни, като осигуряване на достъпно съдържание на читателите и в същото време осигуряване на съответно заплащане на авторите. В конвенционалните издателски компании, независимо дали са музикални, книжни или други подобни, огромната част от ресурсите отиват в собствениците на авторските права. Които почти винаги не са самите автори, а издателствата. Получава се абсурдното положение авторът да създава следващата си творба с кредит - авансовото плащане от издателя. Който вече е успял да откупи правата за издаване от автора. И така авторите попадат в затворения кръг на издателския бизнес, който се поддържа легално от законите за авторското право - създават творби, чиито права са вече откупени и творят срещу заеми.

Схемата, по която работи Lulu.com е малко по-различна, защото авторите имат възможност да избират сами лиценза си. Ако искат, могат да публикуват творбите си под свободен лиценз. Всъщност всеки може да стане автор на сборник - например можете да съберете свободна документация по въпрос, който ви интересува, да я оформите като книга и да я публикувате през Lulu.com. И понеже ролята на сайта е да отпечатва тези книги и да ги продава за пари, накрая, при достатъчен интерес към сборника ви, можете да печелите добри пари. От написана от друг автор свободна документация. Защото свободните лицензи не не забраняват и не ограничават продаването на творбите.

Можете дори да направите фото-колекция от най-добрите ви снимки. Или от снимки на определена местност или продукт, които сте групирали тематично и издавате като туристически справочник или продуктов каталог. Стига снимките да са ваши и заснетите обекти да нямат видими запазени марки и/или лица на хора, за които нямате осигурени документи за съгласието им, можете и да печелите от тези албуми.

Най-хубавото е, че това е начин за авторите на художествена литература да имат пряк контрол върху начина на издаване на творбите им. Авторите могат във всеки момент да променят лиценза към по-свободен, ако решат, че запазването на авторски права ограничава разпространението на творбата им и достигането й до още по-широка публика. Също така е съвсем ясно каква част от печалбите от продажбите отиват за сайта и каква - директно за автора. А не както е при конвенционалните издателства - авторът създава творбата, дава я на издателя за малък хонорар и след това издателят преиздава и печели от творбата години наред. У нас - 70 години след смъртта на автора.

Ако смятате да издавате нещо, издайте го през Lulu.com. Разбира се, можете да го издавате и сами, на свой си сайт. Удобството, което ви дава Lulu.com е, че не се налага да мислите за отпечатване на книгите, транспорт и доставка до домовете на хората, счетоводство и плащане на различните такси и данъци. Срещу това удобство сайтът взема малка част от печалбата ви.

На адрес people.lulu.com има блогове на авторите - всеки автор може да списва малък блог, статиите в който се появяват в този вграден в сайта вътрешен агрегатор на блоговете. Така лесно можете да откривате сродни автори или просто да споделяте настроенията си като автор в сайта.

Каква е връзката с GNU/Linux ли? Как каква - ами както при свободния софтуер става дума за неограничен достъп до софтуера и за връщане на ресурс на разработчика, така и в свободното издаване на книги се гарантира достъп до съдържанието, като в същото време се връща ресурс на автора на текстовете. Да, за издадените през Lulu.com творби се плаща, но нима не плащате и за книгата за GNU/Linux, която купувате от книжарницата? Разликата е, че съдържанието на книгата от книжарницата е с всички права запазени, което ограничава много силно употребата и разпространението й. А на книгите от Lulu.com самите вие сте издатели - вие решавате дали да запазите пълните права (ако имате право на това) или да се откажете от част или всички от тях.

Това означава връщане на книгите в ръцете на авторите и читателите. Същото, каквото прави и GNU GPL - връща софтуера на разработчиците и потребителите. А разликата между софтуерната компания и книгоиздателската фирма е само формална, всъщност и двете крадат от автори и потребители.