Новата версия 2.4 на програмата за обработка на растерни изображения The GIMP е на финалната права преди официалната си премиера. Екипът на GIMP публикува версията 2.4.0-rc1. След като дълго време беше бързо развиваща се програма, в последните си версии като че ли леко изостава откъм “нови неща” в сравнение с пряката конкуренция на, да кажем, Adobe Photoshop. Една от основните причини е, че голяма част от кода е бил основно преработен и от няколко версии вече GIMP е изцяло модулен софтуер. Очаква се това да ускори внедряването на новите функционалности. След като веднъж излезе 2.4 и след това се премине на използване на библиотеката GEGL. Библиотека с дълга известност в общността на свободния софтуер, между другото. Може би това е едно от парчетата код, за което се е говорило най-продължително и… все в бъдеще време. :)

И все пак какво е новото в 2.4? Който е ползвал междинните версии 2.3.х няма да забележи драстично нови неща, защото голяма част от тях се внедряваха в тези междинни версии. От друга страна, най-големият “минус” засега и причината за най-силният вой от другия, фотошопския лагер си остава — и версия 2.4 ще поддържа само по 8 бита на цветови канал. Остава сериозната вече закана на екипа това да е последната версия преди 16-битовия цвят.

Та към новите неща:

0) Скорост, скорост, скорост. GIMP се зарежда доловимо по-бързо. Чувствително е подобрено бързодействието на алгоритмите за замъгляване, особено тези на гаусовото замъгляване и селективното гаусово замъгляване.

1) Нови инструменти за избиране. Старата концепция, при която с някои от инструментите се задаваше селекция и след това с инструмента за трансформиране тя се променяше е премахната изцяло. Сега направо избирате инструмент и работите само с него. След избиране при доближаване до края на областта се появяват контроли за промяна на размерите и съответно формата. С натискане на Shift и Alt пак получавате възможност да добавяте и отнемате от селекцията. Същото удобство е добавено и към други инструменти, например към инструмента за изрязване.

2) Избор на цвят от екрана. В палитрите за избор на цвят вече има пипети, с които можете директно да избирате произволен цвят от екрана, включително и от фона, от други работещи програми и т.н.

3) Нови икони от проекта Tango. Иконите навсякъде из програмата са съобразени със стиловите препоръки на Tango. Изгледът е еднакъв за всички поддържани операционни системи. По подразбиране идват два изгледа — нормален и умален. Вторият може да е подходящ за по-малки работни площи или когато панелите имат склонност да ви се “пречкат” повечко.

4) Менютата са леко преподредени — няма вече отделни менюта за Script Fu и Python Fu. И двете са подменюта във “Филтри”. Има ново отделно меню за работа с цветовете.

5) Управление на цветовете. Вече може да се включват външни цветови профили (.icc или .icm), в настройките на програмата има отделен прозорец за управление на цветовете. Настройка на входен, на изходен профил, както и на цел на изобразяването.

6) Вътрешна интеграция със SVG. Вече няма отделна приставка за внасяне и работа с векторна графика. Данните в SVG-файловете се разпознават вътрешно и има взаимна преносимост — напромер пътеките в GIMP и Inkscape се запазват при внасяне и изнасяне. Това не прави GIMP най-добрият избор за ежедневна работа с векторни графики (както знаем, това е специалност на Inkscape), но вече свободно могат да се обменят CVG-файлове.

7) Динамични четки. Някои (повечето) от четките за рисуване са настройваеми на момента с натискане на десен Alt + [ (за увеличаване) или десен Alt + ] (за намаляване на размера). Вече не е нужно да държите постоянно отворен панела за избор на четки, ако работите само с един вид четка и сменяте само размера. Сега отивате там само да смените вида на четката. В списъка динамичните четки са отбелязани със синьо триъгълниче долу вляво.

8) Бърза навигация при преглед. Екраните за предварителен преглед (например тези на различните филтри) вече имат бутон за бърза навигация и не е нужно да търсите конкретно място от изображението с плъзгачите. Долу вдясно на всеки екран за преглед има сини кръстосани стрелки. При натискането им се появява инструментът за бърза навигация.

9) Някои от новите включени по подразбиране приставки:
— премахване на червени очи. Банално като филтър, но все пак да го споменем;
— добавяне на сферична аберация. Симулиране на ефекта на широкоъгълните обективи във фотографията.
— генериране на фрактали;

10) Нов инструмент: отделяне на преден план. Това е може би едно от най-интересните неща в тази версия. Чрез алгоритми SIOX инструментът разпознава отделните обекти и може да ги избира и отделя. Това извежда ретуширането на снимки на ново ниво и работата, която преди се правеше с неколкократно ръчно тифецване вече може да се улесни много. Това не замества съществуващите инструменти за избор по цвят (Shift+O) и избор на непрекъснати области по близки отенъци (U), а ги допълва.

11) Нов инструмент: поправяне. С новия инструмент “поправяне” (“heal”) можете да възстановявате области, като ги дорисувате с адекватни на околните обекти стойности. Например много е удобен за поправяне на текстури — фонове, човешка кожа и т.н. Инструментът не замества съществуващия “копиране” (“clone stamp”), защото не копира пряко от съседно място, а така размества леко околните пиксели, че поправката изобщо да не си личи.

12) Подобрена е преносимостта на .psd-файлове от Photoshop. Запазват се повече от данните при внасяне на фотошопски файл. Няма проблеми с дългите имена на обекти и с имена на обектите на различни езици. Все пак не очаквайте чудеса — и причината за това е затвореността на Photoshop и формата му…

Сигурно има доста още други новости, но тези ни се сториха най-интересни. Ако все още не ползвате The GIMP за растерна обработка, разгледайте новия 2.4 (засега release candidate, но се очаква коро да излезе официалната версия 2.4.0). Това е програмата, която през годините е направила може би най-много за настолната употреба на GNU/Linux и на свободен софтуер по принцип. На базата на нейната библиотека за графични елементи на интерфейса й (Gimp TooKit, GTK) е създадена на практика всяка съвместима с настолната среда GNOME програма. Дълго време преди да има такова бурно развитие на растерните програми в една друга, несвободна операционна система GIMP проправяше път за много нови любители и потребители на GNU/Linux и *BSD.

И продължава да проправя и днес :)

Не ви ли се е случвало в разговор с хора, занимаващи се с компютърна обработка на изображения да споменавате с усмивка The GIMP, а в отговор да получавате кратко и категорично обяснение, че за професионална работа инструментът е само и единствено Photoshop? Ако се интересувате от графична обработка и от свободен софтуер ви се е случвало, разбира се…

Има много и различни доводи, спиращи специалистите да използват GIMP. Един от тях е, че интерфейсът на програмата е прекалено странен за вече свикналия с “класическия” изглед на някои програми професионалист. За начинаещи, които са готови да се настроят за нещо по-различно от разпространените интерфейси на уиндоус-програмите и за привикнали към интуитивната среда на GNOME този по-различен за професионалистите интерфейс на GIMP изобщо не е труден, а напротив - по-интуитивен за работа и по-лесен за разучаване. Винаги имате под ръка точно и само това, което ви е нужно за конкретната работа, а под десния бутон на мишката във всеки момент е цялото меню, в случай че ви потрябва пълен достъп до него.

И все пак за свикналите с Photoshop наистина The GIMP е труден за разучаване. След като са отделили години за привикване с един инструмент, за тях наистина е загуба на време и пари да разучават коренно различаващ се външно друг инструмент. И предимството на свободния софтуер не е достатъчно в случая - когато става дума за професионална обработка на изображения е ясно, че човекът изкарва пари с работата си и закупуването на инструмента за него не е проблем. Също така в повечето случаи не е проблем и фактът, че инструментът е несвободен, със затворен код. Макар все повече дизайнери да се вливат в движението на свободния софтуер, все пак повечето нямат физическата възможност, времето и приятелите, които да им помогнат да разберат концептуалните предимства на свободния софтуер.

За тях съществува решение - версия на The GIMP, наречена “GimpShop” от създателя си Scott Moschella, която променя целия външен вид на програмата - менюта, бутони, прозорци и бързи клавиши по такъв начин, че да прилича максимално на конкурентния несвободен продукт на Adobe. Ако сте професионалист и сте свикнали да работите с Photoshop, но сте изкушени от свободния софтуер или просто искате да разширите кръгозора си с The GIMP, GimpShop е за вас.

Другата голяма пречка пред професионалистите е липсата понякога на точни аналози на приставките. Например свикнали сте толкова с дадена приставка за Photoshop, че я използвате почти машинално и в средата на The GIMP тя определено ви липсва. Може да има подобна приставка в GIMP, но не сте свикнали с нея и бавната работа ви струва време, нерви и, в крайна сметка, пари.

Решението е новата и бързо прочула се приставка за GIMP на Tor Lillqvist “pspi” (PhotoShop Pligin Interface). Това е приставка, която извиква приставки за Photoshop. Засега само приставки от типа “филтри”, но те са и най-често използваните от дизайнерите. Тор Лилквист е човекът, който се грижи за уиндоус-версията на GIMP, а също и за уиндоус-версията на GTK+.

Приставката “pspi” работи както с уиндоус-версията на GIMP, така и с официалната версия под GNU/Linux. Приятно изпробване на външните приставки от Photoshop и все пак не забравяйте, че те са несвободен софтуер! А приставките за GIMP с всеки ден стават все повече и все по-качествени. И са свободни.